недохранени стихотворения. Стърчат лопатките на думите, пробиват кожата. Но продължават да ядат гърдата му и сладко ритат.
Стихотворения от едно пътешествие на поета в географския и личния му Север. С илюстрации на Кирил Златков.
"Тук всяко стихотворение стои силно и крехко (да, в това съчетание), като в същото време всяко тъче общото платно на стила и смисъла. Прецизност, минимализъм, една особена поетика на следобедната светлина и на мимолетното, на болезненото, на свечеряването и изтичащото време. Тъга по дома и одомашняване на тъгата." Георги Господинов
КАТО ПОКРИВКА
Това място няма катедрален шпил, от който да се питам: защо ми беше да се качвам тук… Висок съм като тенджерата чужда супа, зимна чиния за мен.” DRIVE
Read Ebook 
