Вестоносецът ме изгледа недоверчиво. - Виж хората наоколо - рекох, без да се тревожа, че наоколо няма никой. - Кой кладарец освен мен би могъл да е Белаур... ъ-ъ-ъ, Страшния? - Лордът поръча да проверя белега - каза той с треперещ глас. Направих му и това удоволствие. Очите му се разшириха при вида на дългата, неприятно бяла черта, слизаща надолу по гърба от лявото ми рамо. Навлякох отново дрехата си. - Е? Той стана и се поклони за всеки случай: - Елате с мен, о, рицарю на меча! - Какво?! Чак до Брега на Златото с един... - възкликнах, но спрях навреме, преди да го обидя - ...южняк? Той ме погледна и хладно заяви: - Лордът поръча да сте там до две седмици, рицарю на меча.
Read Ebook 
