“Book Descriptions: Осем дни преди да умре Фрида Кало хвана четките за последен път и написа върху червената сърцевина на динята: „Да живее животът / Койоакȧн 1954 Мексико“. Няколко месеца по-рано десният й крак беше ампутиран и сега вече усещаше как силите й я напускат завинаги, как животът се отдалечава от нея. Но ето я динята, досущ като народните мексикански изображения в Деня на мъртвите, доставящa радост, придаващa живот и установяващa директна връзка с фигурите на скелетите. Този последен натюрморт не беше случаен. Той беше окончателното й сбогуване - цветен и оптимистичен, като нея самата, въпреки нещастията, които животът й беше поднасял до момента. Тази смесица от страдание и превъзмогване, от радост дори и в болката, към която мексиканската художничка ни приближава във всичките свои творби, е същата онази, която бележи цялото й творчество и която ще я съпровожда през целия й живот. Затова е лесно да заобичаш Фрида, защото всички, по един или друг начин се чувстваме отразени в тази болка и едновременно с това бихме искали да я понесем с нейното самообладание.
Човек се удивлява, когато мисли за тази слаба и дребна жена, която се ражда със спина бифида, после се разболява от полиомиелит, оживява след една вещаеща най-лошото катастрофа, бори се със своята парализа, след като е прикована на легло и приема да изпълнява безпрекословно медицинските препоръки и да понесе всякакви операции; човек обаче се удивлява най-вече, когато мисли как някой, като Фрида, преодолял всякакви плесници, нанесени й от живота, в крайна сметка се превръща в жена сантиментално зависима от един мъж, вкопчена в една любов, която невинаги е била споделена, и което е най-лошото, този мъж невинаги се е отнасял към нея с уважението, което всички жени заслужават. Човек се изненадва и се учудва на тази нейна отровна любов към Диего Ривера, която ще бележи началото и края на целия й живот и на цялото й творчество.
Влюбена в Диего Ривера от почти първия миг, в който го вижда, малко след като е навършила петнайсет години, този гений на мексиканския стенопис, жесток, себичен и неверен, се оказва не само нейната голяма любов, но и нейният психологически потисник, без тя да съумее да го предотврати, и най-лошото, неспособна да проумее ситуацията, в която се е намирала. Мексиканката, колкото и изненадващо да звучи, въпреки, че понякога е намирала достатъчно сили да се отърси от неговото потисничество, контраатакувайки изневерите му с други от нейна страна, свободно изживяваща сексуалността си както с мъже, така и с жени, в крайна сметка пак се е оказвала подвластна на неговото иго, на неговите завръщания, на неговите появявания и изчезвания.
ФРИДА КАЛО. ДА ЖИВЕЕ ЖИВОТЪТ не само прониква дълбоко в професионалната траектория на Фрида Кало, но също така, и най-вече, в нейната връзка и в зависимостта, произтичаща от романтичната й любов към Диего Ривера. Връзка, в която ще видим не само израстването й като художник, но и покорството, с което е понасяла изневерите, похотливостта и безочието на Диего Ривера, само и само той да не я изостави.” DRIVE
Read Ebook 
