“Book Descriptions: „Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. Удивително е как тези походни истории във всеки един момент са готови да се прожектират в една друга рамка, да поемат по други коловози, да кацат в други времена.“ Борис Минков
Христо Карастоянов e роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград. Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол, и други. Сега е пенсионер.
Завършил е Пловдивския университет, специалност български език и литература. През 1981 година дебютира с белетристичния сборник Пропукан асфалт. Автор е на 31 самостоятелни книги - като тази бройка включва и последващите издания, както и електронните книги). През последните 15 години е автор на издателство Жанет 45. Романът му Аутопия: другият път към ада беше един от петте нови български романа, номиниран в първото издание на конкурса на фондация Вик през 2003 година. Печелил е наградата на Корпорация Развитие за непубликуван роман - Смъртта е за предпочитане, наградата на СБП за документалистика - Записки по исторически наивизъм, наградата Златен ланец за разказ на годината в конкурса на вестник Труд, наградата Чудомир за хумористичен разказ и други.
През 2012 година в берлинското издателство Дитрих излезе трилогията му Кукувича прежда, а през декември същата година романът Името му донесе и наградата Хеликон. Същата награда спечели и романът Една и съща нощ; общо седем негови книги са номинирани за Орлето на Хеликон. За книгата Една и съща нощ Христо Карастоянов стана носител на наградата Дъбът на Пенчо през 2014 година и Националната награда Елиас Канети през 2015 година. В края на 2016 излезе от печат новия му роман Послепис.
По негови разкази е заснет игрален филм: Следвай ме на режисьора Дочо Боджаков. Известен е и като публицист - негови статии са публикувани в много български политически и литературни вестници и списания. Женен е и има син и внуци. Живее в Ямбол.” DRIVE